Михаил Деларю Анфологическое четверостишие Антолог

Красимир Георгиев
„АНФОЛОГИЧЕСКОЕ ЧЕТВЕРОСТИШИЕ”
Михаил Данилович Деларю (1811-1868 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


АНТОЛОГИЧНО ЧЕТИРИСТИШИЕ

Химни любовни, от музи внушени, в покой съчинявам,
но с тъжни напеви възпявам аз само Делвиг –
чувствам: в очите сълзи, на безсмъртните дъх животворен...
Музи, за него другарският спомен е скъп!

               * Антон Делвиг (1798-1831 г.) – руски поет и литературен критик.


Ударения
АНТОЛОГИЧНО ЧЕТИРИСТИШИЕ

Хи́мни любо́вни, от му́зи внуше́ни, в поко́й съчиня́вам,
но с тъ́жни напе́ви възпя́вам аз са́мо Делви́г –
чу́вствам: в очи́те сълзи́, на безсмъ́ртните дъ́х животво́рен...
Му́зи, за не́го друга́рският спо́мен е скъ́п!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Михаил Деларю
АНФОЛОГИЧЕСКОЕ ЧЕТВЕРОСТИШИЕ

Гимны любви по внушению Муз в тишине я слагаю,
Но, лишь о Дельвиге я грустную песнь поведу, –
Чувствую: слезы в очах, животворней влиянье бессмертных...
Музы! знать, память о нем вам, как и дружбе, мила!

               1832 г.




---------------
Руският поет и преводач Михаил Деларю (Михаил Данилович Деларю) е роден в началото на 1811 г. в гр. Казан. Завършва Императорския царскоселски лицей (1829 г.). Първите му поетични публикации са от 1829 г. Работи като чиновник в Департамента за държавно стопанство и в Министерството на вътрешните работи, през 1832 г. е градоначалник, а от 1833 г. е секретар в канцеларията на Военното министерство. Публикува стихове в издания като „Литературная газета”, „Северные цветы”, „Литературные прибавления к Русскому Инвалиду”, „Библиотека для чтения”, „Современник” и др. Знае западни и древни езици, превежда творби на Шилер, Юго, Овидий, Вергилий и др. Автор е на стихосбирката „Опыты в стихах” (1835 г.), сред по-известните му творби са „Падший серафим” (1827 г.), „Сельская поэма” (1829 г.), „Превращение Дафны”(1829 г.), „Сон и Смерть” (1831 г.) и „Ангелу-хранителю” (1837 г.). След 1839 г. изоставя поезията. Умира на 24 февруари 1868 г. в гр. Харков.